Аз не съм тази,

която обичаш.

Аз съм жива и истинска.

Тя е друга-измислена.

Тя не казва никога "не"

и те гледа покорно в очите,

няма силни ръце, рамене

и говори само,

когато я питаш.

Не изисква.

Не спори.

Не попада

 в устата на хората.

Тя намира време за всичко-

да изпере и да сготви,

 да целуне децата

за "лека нощ",

да те изслуша

и да те поглези.

Тя е просто измислена.

Аз съм различна-

несъвършена, неподходяща,

но истинска.

P.S.:Не си спомням автора на стихотворението, затова не го упоменавам.Едно стилно, истинско и вдъхновяващо стихотворение все пак. :)