Сбогом Творецо, сбогом Кихоте! (в памет на Чочо Владовски)

Comentarios

• 

  petinka67 (Петя Кръстева)

  Поклон пред теб, Чочо!!!

  2007-06-21T17:16:38+03:00
• 

  atanas_dvk (Атанас Коев)

  Поразрових се из НЕТ-а...
  Намерих тези текстове!
  Първият е на самата песен изпълнена от Чочо:
  
  Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
  страха от удара, очакването, сблъсъка.
  А после кацнах върху мислите
  и тръгнах по света, нарамил кръста си.
  Като медал върху ревера сив на времето
  оглеждах от високо всички улици.
  И виждах рицарите, стъпили във стремето
  на своите мотори с малки блудници.
  
  Припев:
  А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
  във кръчмата спореше със неверници,
  които го закачаха от масите,
  че днес дори в музея няма мелници.
  И тъй загубил в себе си доверие
  започна да разпитва плахо хората:
  къде започва пътя към надеждата
  и свършва кръстопътя на умората?
  
  Пропадах някъде, въртях се във доспехите
  и се събудих гол от писъка на вятъра.
  Моторен шум потъваше във ехото
  Със рокерите, тръгнали нанякъде (2x)
  
  Припев:
  А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
  във кръчмата спореше със неверници,
  които го закачаха от масите,
  че днес дори в музея няма мелници.
  И тъй загубил в себе си доверие
  започна да разпитва плахо хората:
  къде започва пътя към надеждата
  и свършва кръстопътя на умората?
  
  А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
  във кръчмата спореше със неверници,
  които го закачаха от масите,
  че днес дори в музея няма мелници.
  Пропадах, въртях се във доспехите
  и се събудих от писъка на вятъра.
  Моторен шум потъваше във ехото
  със рокерите, тръгнали нанякъде.
  Пропадах, въртях се във доспехите
  и се събудих от писъка на вятъра.
  Моторен шум потъваше във ехото
  със рокерите, тръгнали нанякъде.
  
  ___________________________________
  
  А ето и оригиналният стих на Александър Петров:
  
  Попадах някъде, но всичко беше истинско.
  Страхът от удара... Очакването... Сблъсъка...
  А после тихо кацнах върху мислите
  и тръгнах по света, нарамил кръста си...
  
  Като медал върху ревера сив на времето,
  оглеждах отвисоко всички улици,
  и виждах рицарите - стъпили във стремето
  на своите мотори с малки блудници...
  
  А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата,
  във кръчмата спореше със неверници,
  които го закачаха от масите,
  че днес дори в музея няма мелници...
  
  И тъй, загубил сетен дъх доверие,
  започнах да разпитвам плахо хората,
  къде започва пътя към надеждата
  и свършва кръстопътя на умората...
  
  Пропадах... Въртях се във доспехите
  и се събудих гол... От писъка на вятъра....
  Моторен шум потъваше във ехото,
  със рокерите, тръгнали нанякъде...
  
  Повече текстове на Александър Петров може да намерите на неговия личен сайт: www.alexpetrov.hit.bg
  
  

  2006-12-27T11:18:12+02:00
• 

  kity (Людмила Нилсън)

  Май е "смело"и е "сетен дъх"
  Често съм си напявала, тази негова песен
  В негова памет ще я изпея с моята компанийка, когато се съберем отново

  2006-12-19T16:21:06+02:00
• 

  atanas_dvk (Атанас Коев)

  Да, така е!
  Но имам незнайно колко километри на мотори... от ученик, та до пръкването на прекрасничето ми и тази ми е на душа
  
  п.п. мисля си, че има грешка в текста... вместо "смело", май е "здраво"... има и още един момент, който така и не успях да чуя добре в песента- "сетен дъх"

  2006-12-19T16:16:14+02:00
• 

  kity (Людмила Нилсън)

  Наистина култова песен!!! И не само тази песен!
  Мога да кажа, че всичко негово е класика!

  2006-12-19T16:01:31+02:00