19.12.2006 г., 11:54 ч.
Сбогом Творецо, сбогом Кихоте! (в памет на Чочо Владовски)
© Атанас Коев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поклон пред теб, Чочо!!!
-
Поразрових се из НЕТ-а...
Намерих тези текстове!
Първият е на самата песен изпълнена от Чочо:
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в себе си доверие
започна да разпитва плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
Със рокерите, тръгнали нанякъде (2x)
Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в себе си доверие
започна да разпитва плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
___________________________________
А ето и оригиналният стих на Александър Петров:
Попадах някъде, но всичко беше истинско.
Страхът от удара... Очакването... Сблъсъка...
А после тихо кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си...
Като медал върху ревера сив на времето,
оглеждах отвисоко всички улици,
и виждах рицарите - стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници...
А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници...
И тъй, загубил сетен дъх доверие,
започнах да разпитвам плахо хората,
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората...
Пропадах... Въртях се във доспехите
и се събудих гол... От писъка на вятъра....
Моторен шум потъваше във ехото,
със рокерите, тръгнали нанякъде...
Повече текстове на Александър Петров може да намерите на неговия личен сайт: www.alexpetrov.hit.bg
-
Май е "смело"и е "сетен дъх"
Често съм си напявала, тази негова песен
В негова памет ще я изпея с моята компанийка, когато се съберем отново -
Да, така е!
Но имам незнайно колко километри на мотори... от ученик, та до пръкването на прекрасничето ми и тази ми е на душа
п.п. мисля си, че има грешка в текста... вместо "смело", май е "здраво"... има и още един момент, който така и не успях да чуя добре в песента- "сетен дъх" -
Наистина култова песен!!! И не само тази песен!
Мога да кажа, че всичко негово е класика! -
Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
...
култова песен...
Благодаря ти, Чочо! -
И аз бях покъртена, приседна ми на гърлото една негова песен. Хубава снимка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
