Докато чакам пролетта...,35/25 см

Така,докато чакам пролетта,
душата си на пауза поставям.
Заключвам всеки изход към света
и във мечти и спомени се приютявам.
Събирам сухи съчки за жарта-
любови-със лопата да ги ринеш.
В камината ги хвърлям до една-
към себе си пътека да изрина.
И тоз сезон поредния е,знам.
Ще пукне пролет и във мен ще грейне.
И ще захвърля с радост стария юрган
от страхове,съмнения и нерви.
Животът ще прегърна със криле
и ще се втурна в цветната пъртина.
А зимата,нали е без билет,
завинаги ще я затворя във картина.

Rozalia L