Липсваш ми. Душата ми те иска.
Очите ми, нозете и ръцете,
мислите като вълни се плискат,
бленуват да достигнат бреговете,
където слънцето по-силно грее,
вятърът лудува във косите,
полъх нежен с устните ми пее
влюбената песен на звездите..
Искам босонога да дотичам,
нищо че под мене е жарава,
в синьото дълбоко да проникна
и във него вечно да остана.
Там, на острова, се чувствам пълна,
истинска, без маска, без измяна.
До теб мечтая будна да осъмна,
любов - море... ти радост пожелана.