Океан

Често се питам..как в теб се оплитат
толкова милост и безжалостна мощ,
как чайки над тебе прелитат,
а други се давят в безкрайната площ?

Как може да си толкова краен-
през нощта топъл и нежен към мен,
а в деня лъжливо омаен
ме отблъскваш така вледенен?

Как от ярост на брега ме оставяш,
а страхът по гърба ми пълзи,
с бурни вълни към мен да посягаш,
да ми пращаш и пръски -навярно сълзи?

А утре с прозрачна кристалност
сякаш нищо не е било,
ме привикваш с фалшивата вярност
и се потапям в измамно стъкло.

И макар неразбираща твойто вълнение
и какво в теб се таи,
потъвам в синьо безвремие
пълно с мъка и много мечти.

Е.И.