6.12.2017 г., 19:58

Океан

1.9K 5 17

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Океан

Често се питам..как в теб се оплитат
толкова милост и безжалостна мощ,
как чайки над тебе прелитат,
а други се давят в безкрайната площ?

Как може да си толкова краен-
през нощта топъл и нежен към мен,
а в деня лъжливо омаен
ме отблъскваш така вледенен?

Как от ярост на брега ме оставяш,
а страхът по гърба ми пълзи,
с бурни вълни към мен да посягаш,
да ми пращаш и пръски -навярно сълзи?

А утре с прозрачна кристалност
сякаш нищо не е било,
ме привикваш с фалшивата вярност
и се потапям в измамно стъкло.

И макар неразбираща твойто вълнение
и какво в теб се таи,
потъвам в синьо безвремие
пълно с мъка и много мечти.

Е.И. 

Коментари

Коментари

  • Вълчо, радвам се, че ти харесаха. Благодаря!
  • Браво! И за картината, и за стихотворението
  • Нина, благодаря, че ме посети. Поздрав и за теб
  • Много силно, величествено някак....Поздрав!
  • Благодаря Люси! Благодаря и на добавилите в любими. Радвам се, че ви хареса!

Избор на редактора

* * *

Velina-22

Змейово либе / The beloved...

М-М

Маслена живопис върху платно. Вдъхновена от древните български легенди за змейовото либе. Участва в ...