Такааа, без да искам много-много да се изхвърлям, обаче смятам че това е може би най- доброто нещо, което съм нарисувал досега (снимката, както обикновено, не може да разкрие целия "блясък" на произведението и все пак човек може да получи някаква представа) Рисувана е през 2009-та и може да се каже, че в нея съм събрал възгледите си за изкуството( колко амбициозно само, ха-ха) и въобще цялата си философия за това как би трябвало да изглеждат картините ми. А именно:

 1. Кратко и двусмислено заглавие. Не става много ясно дали Пазителя е древният, езически идол в средата или лежащото под него призрачно-прозрачно куче (което от далече прилича на купчина камъни, даже човек би се запитал дали не е мъртво)

 2. Приглушени цветове и максимално изчистена композиция, без излишни неща и детайли, които да разсейват зрителя от основната идея. В този конкретен случай съм нарисувал това сурово, самотно и леко плашещо място, на което (ако съществуваше в реалния живот) човек никак не би искал да бъде.

 3. И друг път съм споменавал, че търся в някои от картините си гротескното и странното. Целта ми не е( и никога не е била) например да рисувам някакви идеални, красиви хора със съвършенни пропорции. Напротив. Винаги съм се опитвал да търся карикатурното, деформираното, че дори и леко отблъскващото и "болното". Същия принцип съм приложил и към фигурите тук. Както обичам да казвам, смятам, че е хубаво понякога изкуството да действа на този, който го възприема като ритник в слабините, ха-ха.

 Ами, това е. Благодаря на всички, които имаха търпението и успяха да прочетат всичките тези словоизлияния (без да заспят, ха-ха) и добре дошли в моя свят...