13.04.2014 г., 23:37 ч.

Пазителят 

Картини » Живопис
1481 1 28

© Христо Ангелов Всички права запазени

 Такааа, без да искам много-много да се изхвърлям, обаче смятам че това е може би най- доброто нещо, което съм нарисувал досега (снимката, както обикновено, не може да разкрие целия "блясък" на произведението и все пак човек може да получи някаква представа) Рисувана е през 2009-та и може да се каже, че в нея съм събрал възгледите си за изкуството( колко амбициозно само, ха-ха) и въобще цялата си философия за това как би трябвало да изглеждат картините ми. А именно:

 1. Кратко и двусмислено заглавие. Не става много ясно дали Пазителя е древният, езически идол в средата или лежащото под него призрачно-прозрачно куче (което от далече прилича на купчина камъни, даже човек би се запитал дали не е мъртво)

 2. Приглушени цветове и максимално изчистена композиция, без излишни неща и детайли, които да разсейват зрителя от основната идея. В този конкретен случай съм нарисувал това сурово, самотно и леко плашещо място, на което (ако съществуваше в реалния живот) човек никак не би искал да бъде.

 3. И друг път съм споменавал, че търся в някои от картините си гротескното и странното. Целта ми не е( и никога не е била) например да рисувам някакви идеални, красиви хора със съвършенни пропорции. Напротив. Винаги съм се опитвал да търся карикатурното, деформираното, че дори и леко отблъскващото и "болното". Същия принцип съм приложил и към фигурите тук. Както обичам да казвам, смятам, че е хубаво понякога изкуството да действа на този, който го възприема като ритник в слабините, ха-ха.

 Ами, това е. Благодаря на всички, които имаха търпението и успяха да прочетат всичките тези словоизлияния (без да заспят, ха-ха) и добре дошли в моя свят...  

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, много си мил.
  • И извинявай, пардон, че те прекръстих на петанист и така изопачих действителността, но моето сегментиращо съзнание на Джаки Брадвосекачката веднага го фрагментира на пет-натис-т и в ума ми зазвуча петниста соната, която може да бъде изпълнена само след натискане на-пет пет-на от картината на Метеора /но не манастирът, а художникът петанист/.
  • Няма да го взривявам, че ще ми излезе име "Убийца на метеори", стига ми "Алхимичката, която превърна риса в кон" /звучи почти като индианско име/. Но историята с петнистия леопард Лио Прада продължава. Той има зъл брат близнак дон Лео Пардон, който е много лицемерен и обича да се извинява /и то на френски/, но всъщност въобще не съжалява. И единственото нещо, по което може да ги различиш, е една бенка, но още не съм решила къде да е. Останалото не съм го измислила. Впрочем, на руски ориз е рис, не случайно оня ден написах ориз със -с, но това е друга история.
  • Ъъъъъ, Мастъре, тая картина не си я давам. Много си я харесвам, честичко си я гледам и даже съм я закачил на специално подбрано, видно място вкъщи (е, всъщност с нея прикривам дупката от един несполучлив ремонт ама айди, между нас да си остане )... Ако някой ден все пак реша да се разделя с нея- шъ та имам предвид... За парите- мноооооого по 50 (плюс бутилка мастика )...
    П.П. Мария, благодаря ! О, не се притеснявай, въобще не нахлуваш в пространството ми, даже пак казвам- приятно ми е, че картините ми са те впечатлили ...
  • Не искам да ме сваляш, чувството ти за хумор ме вдъхновява и ти благодаря за това. Виж какви ги нанизах. Освен това ме развеселяваш. Което е много, при положение колко са желаещите да ме разплачат. Забавен си, но не ме "сваляй", освен на шега, за стимул. Само че имам сметки за плащане /буквално/, за това ще ме извиниш, но трябва да изляза. Христо, рисуваш добре /според моята лаишка преценка/ и в картините ти винаги има послание, което ми допада. Извинявай за "нахлуването" в пространството на творчеството ти.
  • Мария, Мастъре- няма никакви проблеми ! На никой от двама ви не приемам коментарите като „спам”. Даже напротив- и при двама ви всъщност има и чувство за хумор (а и аз никога не съм имал проблем с т.нар. „черно” чувство за хумор- самия аз често прибягвам до него ), и някои истини, казани по аргументиран начин… И всъщност ми е приятно, че моя творба предизвиква коментари и размишления у вас- все пак нали това е целта на всяко произведение на изкуството (е, поне се надявам моето поне малко да мяза на произведение на изкуството, де )…
  • Блокирал си личните, но за мен няма значение. Никой не те спира. Даже имам нова идея за теб. След петнистия тиф, по асоциация следва петнистият леопард Лио Прада от Гори Тилилейски, който е фен на модата, но няма да издавам кой е. А ако реша да напиша стихотворение за това, кой ще ме спре? Ако ме осени Муз-ът, разбира се, защото току-що го измислих.
  • Христо е достатъчно търпелив и не се намесва, когато "спамим" под наистина хубавата му картина. Дали ще ти пиша в пощата или тук, е все едно. С моята колективна емпатия дори да мина покрай училищна сграда в окаяно състояние и да се загледам, после се появяват стихотворения на подобна тема /това е само пример, не казвам че е така в случая/ и излиза, че не мога да си измисля нищо сама, а само копирам. Това изключително ме обижда. Мога да копирам /подражавам/, но и имам идеи и находки. Засягам се, когато измисля нещо, а имам чувството, че все ме питат, това откъде го преписа. Може и да си въобразявам, разбира се. Въображение имам достатъчно. Ти-фани е измислица, не визирам никого, но, ето, ти ме питаш коя е. Просто следвах "петанизма", който си е твое изобретение, и не е, но аз не те питам кой/коя е. След "едрата шарка" е логично да има и "петнист тиф". Но може да има болни хора, които да се засегнат, че правим хумор от болката им. Почти все едно да иронизираш смъртта на някого. Това е.
  • Няма нужда, благодаря. Аз съм "помазана със забрава", не съм злопаметна и бързо ми минава. Затова много често ми опресняват паметта. И си носят отговорността. Не от мен. Приятна вечер, Метеор, аз забравям дори собствените си стихотворения, пък какво остава за някакви си глупави сръдни. Бъди себе си, защото си ценен с плюсовете и минусите си, те те правят неповторим. И не губи чувство за хумор.
  • Ти-фани е от нос Хорн и е благотворителка. Като мен. Затова нямам средства да си платя. Подарих ти идея, не ти поръчах картина за себе си. Как можа да си го помислиш? За какво ми е Петниста Тифани като имам огледало? Исках само да покажа, че хуморът е хубаво нещо и аз много ти се радвам, но има неща, с които човек не трябва да се шегува, защото може /по-често неволно/ да нарани някого. И двете ти картини ми харесаха и ги оцених, защото там си си ти, с прекрасния си хумор. Не се засягай, граматическите спорове днес ми развалиха настроението и май ти го отнесе. За което вече съжалявам.
  • Прилича ми на сцена. Но ми харесва. А за Метеор имам идея за нова картина "Петнистата Тиф-ани". Мисля, че се вписва в стилистиката на един художник петанист. Може да си вземеш за чирак-домашен любимец октопод и да основеш фирма "Подомет". Ще се занимавате с организиране на уроци по джудо за модели, болни от петнист тиф. Ще ги лекуваш като ги мяташ на пода и ще ги рисуваш. "Подомет" идва от октопод и метеор, да не си помисли някой, че става въпрос за почистваща фирма. Или фирма за производство на летящи метли. Горчива усмивка.
  • Благодаря за готиния коментар, Мастъре! Ей ся, само да минат тия ми ти тук пролетни празници и почвам да рисувам... То пък кат' се замисля, после идва лятото, знаеш- жега е, не е особено подходящо за рисуване (по му отива човек да си пийва мастичката, да мързелува и да “зяпа” моделките )... Шъ изчакам есента тогава- ма тя пък много мрачна и дъждовна (няма достатъчно естествена светлина за рисуване, а на лампа- нещо ми е терсене)... Остава зимата-то пък както е казал класика:” Дърво и камък се пука от студ...”, как да седне сега човек да рисува (чи то боите ми чак замръзват, пък на четката космите и настръхват и хич не ще да мъ слуша )... Мдааа, вижда се то- пак шъ лежа само на стари лаври (и шъ броя пачки- естествено )...
  • Благодаря! Ами то май моите картини само на пръв поглед си изглеждат зловещи. След няколкократно гледане (стига човек да има търпение за това, де ) започват да изглеждат все по- приятни, позитивни, та дори "слънчеви" ...
  • Твоите рамки мн. успешно допълват картините, съм забелязал! Наистина рамката ще допълни картината сега като я гледам. Хайде аз ще разглеждам други творби.. Сега като я гледам тази картина на дневна светлина повече ми аресва и има някакво спокойствие в нея. Не е зловеща като преди! Ха-ха!
  • Благодаря ти, Петър! Твоят коментар ме подсети след толкова време пак да погледна тази публикация. Да, на живо изглежда доста по-добре (освен, че цветовете са по- наситени и оформената в рамка картина въздейства по- пълно).
  • Със Лора, на мен кучето от начало ми заприлича на кубче лед! Всичко, което каза момичето и аз го почувствах. На живо сигурно цветовете изпъкват повече..
  • Благодаря!
  • Когато видях картината, в първия момент в мен изникнаха думите- самота, тъмнина, студено, празно... След това прочетох и описанието ти и разбрах, че наистина си постигнал точно това, което си искал.Чувството, което изпитвам, докато гледам картината е едно наистина леко плашещо и неприятно, някак изоставено и мрачно, но и това куче, което много харесвам, макар да е призрачно и зловещо, на мен ми действа стоплящо.Все едно съм отишла на това място и съм се ужасила, и тъкмо преди да изпадна в паника, съм видяла кучето и леко съм се поуспокоила, че там има и нещо добро, но въпреки това още остава чувството за страх от неизвестното.Сякаш може всеки момент да стане нещо неочаквано и плашещо.. Поздравления!Беше много интересно и загадъчно в твоя свят.
  • Благодаря ти, Ева! Радвам се, че си успяла да усетиш настроението и замисъла на картината.
  • Благодаря ти, Катя!
  • Много ефектно!
  • Благодаря! Vilflovers,няма проблеми, понякога и аз в бързината натискам по някой погрешен клавиш.
  • Извинете ме за правописната грешка-изобразително изкуство...
  • Благодаря ви! Да, наистина, нашата действителност е достатъчно интересна и изпълнена със събития, така, че всеки автор би могъл да черпи вдъхновение и идеи с пълни шепи...
  • Разгледах я много подробно и доколкото разбирам от изонразително изкуство-мнението ми е,че то трябва да отразява нашата действителност...
    Бих казала,че не е съвсем "деформирана"-в дясно има някаква надежда-виждам гълъб...спирам разсъжденията си-"моите измишльотини"!Поздрави!
  • Добра е много
  • Благодаря ти!
  • На мен ми харесва
Предложения
: ??:??