Там... 30/25 см,масло върху платно


Не се заглеждай в чара на косите ми
и не претегляй колко са годините.
Небето виж, простряно във очите ми
и потопи във него спомени изстинали.

И ще възкръсне умореното сърце...
и жаждите във теб ще заговорят.
Ще се завърне пак безгрижното дете,
разперило мечтите си за полет.

Какво, че тук животът е дълбок
и всеки някак дави се по своему,
оплетен във матричния хомот,
реди във пъзел жалките си пориви?!?

Там двама с теб надежди ще творим-
в небето,дето в себе си сме скрили.
Ще гоним времето, въздишки ще броим...
защото с детство "театъра" ще сме надвили.

Rozalia L