21 dic 2005, 20:20

* * * 

  Poesía
768 0 1

Какво стана -

пламъка някак угасна.

Сякаш кофа вода някой изля във сърцата

и пусто и празно е в нас

дори вятъра разпиля пепелта,

като боклук понесе го незнайно къде -

на гробището на Любовта.

А там рози и сърца на едно

дерат, кървят, крещят за помощ,

но някой с неистов смях

заглушава този ЗОВ за капка Обич!

© Ливия Радева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова истинско…....и въздействащо…..Печелиш моето възхищение....
Propuestas
: ??:??