* * *
Какво стана -
пламъка някак угасна.
Сякаш кофа вода някой изля във сърцата
и пусто и празно е в нас
дори вятъра разпиля пепелта,
като боклук понесе го незнайно къде -
на гробището на Любовта.
А там рози и сърца на едно
дерат, кървят, крещят за помощ,
но някой с неистов смях
заглушава този ЗОВ за капка Обич!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ливия Радева Все права защищены