Какво стана -
пламъка някак угасна.
Сякаш кофа вода някой изля във сърцата
и пусто и празно е в нас
дори вятъра разпиля пепелта,
като боклук понесе го незнайно къде -
на гробището на Любовта.
А там рози и сърца на едно
дерат, кървят, крещят за помощ,
но някой с неистов смях
заглушава този ЗОВ за капка Обич!
© Ливия Радева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
