25 abr 2004, 2:03

* * *

  Poesía
1.9K 1 1

Един удар, и бум.
Един пламък, и шум.
Една сирена...бучи...
един свят-страх, очи и сълзи.
Едно дете там стои,
и едно небе, без облак дори.
Ръце във алена кръв
и сърце...ранено...
умиращи, нож.
Ранени, безвременни, тъжни
и чакат, и време лети,
и идва студената нощ...
във погледи жални и чужди.
И капките дъжд пак мият позора
и капките дъжд все...
навред в кръгозора.
И локви, и кал, и снежинки...
И мъка, печал...
и надежда, и малки нежни трапчинки.
А нейде засвирва кавал,
там-насред руините.
Нима и тои е разбрал?
И чува се вой,
но не на сирена...
Настъпва Той бавно и бавно
насред сграда срутена.
И мисли си...Кой?
Та нима тук бе тъй грозно?
И още онзи порой,
и вали, и отмива, и каля.
И онези очи- ах, небе...
ах,дом мой,
ах, порой!
Кой ли би го направил,кажи, кой?
Една сирена спира,
тишина...не бучи...
А само жена,
пегръща детенце, мълчи.
А то бездиханно, бездомно и сякаш безсмъртно...
но не!
Погребение скромно и бледо лице.
Не,отново ли ти, порой?
Отново ли вие, сълзи, ах безброй...
Отново ли ти,кавал,
отново ли твоята песен?
Отново ли чакаш печал
във късна намръщена есен?
Отново свят от страх, очи, сълзи,
отново военна сирена,
смесва се с плахия звук на кавал,
и после мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поля,мисля че пишеш много хубави стихове, тъжни ,но хубави...звучат като текстове на песен стил "Еvanescence"...;>

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...