muazzes (ХХХ)
1 0
9 dic 2007, 20:23

* * * 

  Poesía
417 1 2

Обречена разходка
из безкрайна есенна гора,
вкус на грях лъжовен,
откраднат миг на самота

Но ти познаваш своя път,
по него винаги вървиш...
С глътчица отрова
тишина ще сътвориш.

Гласът в гърдите... вече е далечен,
чужд е и светът навън,
шепот, едва изречен,
потапяш се във хладен сън.

И идва тя - неканен спомен,
посрещаш я във своя хаос...
В замъка на мрака
душата ти танцува нежен валс.

Докосвате изтръпналите пръсти,
рисувате звезди...
Всред черни рози... съдбата си играе
... със чуждите мечти.

Отваряш уморените клепачи...
Денят - познато бял,
питаш се това ли е животът???
Следва допир на метал...

© ХХХ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!!!!
  • Ааа, сакън! Без допир на метал! Не убивай лирическия(та), че за кого ще пиишеш после!
Propuestas
: ??:??