muazzes (ХХХ)
1 0
9.12.2007 г., 20:23 ч.

* * * 

  Поезия
447 1 2

Обречена разходка
из безкрайна есенна гора,
вкус на грях лъжовен,
откраднат миг на самота

Но ти познаваш своя път,
по него винаги вървиш...
С глътчица отрова
тишина ще сътвориш.

Гласът в гърдите... вече е далечен,
чужд е и светът навън,
шепот, едва изречен,
потапяш се във хладен сън.

И идва тя - неканен спомен,
посрещаш я във своя хаос...
В замъка на мрака
душата ти танцува нежен валс.

Докосвате изтръпналите пръсти,
рисувате звезди...
Всред черни рози... съдбата си играе
... със чуждите мечти.

Отваряш уморените клепачи...
Денят - познато бял,
питаш се това ли е животът???
Следва допир на метал...

© ХХХ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!!
  • Ааа, сакън! Без допир на метал! Не убивай лирическия(та), че за кого ще пиишеш после!
Предложения
: ??:??