* * *
Обречена разходка
из безкрайна есенна гора,
вкус на грях лъжовен,
откраднат миг на самота
Но ти познаваш своя път,
по него винаги вървиш...
С глътчица отрова
тишина ще сътвориш.
Гласът в гърдите... вече е далечен,
чужд е и светът навън,
шепот, едва изречен,
потапяш се във хладен сън.
И идва тя - неканен спомен,
посрещаш я във своя хаос...
В замъка на мрака
душата ти танцува нежен валс.
Докосвате изтръпналите пръсти,
рисувате звезди...
Всред черни рози... съдбата си играе
... със чуждите мечти.
Отваряш уморените клепачи...
Денят - познато бял,
питаш се това ли е животът???
Следва допир на метал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ХХХ Всички права запазени
