* * *

muazzes (ХХХ)
1 0

9 дек. 2007 г., 20:23

Поэзия

449 1 2

Обречена разходка
из безкрайна есенна гора,
вкус на грях лъжовен,
откраднат миг на самота

Но ти познаваш своя път,
по него винаги вървиш...
С глътчица отрова
тишина ще сътвориш.

Гласът в гърдите... вече е далечен,
чужд е и светът навън,
шепот, едва изречен,
потапяш се във хладен сън.

И идва тя - неканен спомен,
посрещаш я във своя хаос...
В замъка на мрака
душата ти танцува нежен валс.

Докосвате изтръпналите пръсти,
рисувате звезди...
Всред черни рози... съдбата си играе
... със чуждите мечти.

Отваряш уморените клепачи...
Денят - познато бял,
питаш се това ли е животът???
Следва допир на метал...