21 ene 2006, 12:08

* * *

  Poesía
731 0 0

Боли ме,че не ти поисках прошка,
излъгах те..гореше ме така,
това бе една голяма грешка,
животът ми превърна се в сълза.
Искаше ми се виновният да беше ти,
да можех теб да обвинявам,
ала не си уви,каквото и да казвам,
прости ми много съжалявам!
Прости ми мили и не ме съди,
аз имах нужда от любов,
и тогава ти се появи,
откликна на отчаяния зов..
Звездното небе бе тъй красиво,
въздухът обгръщаше телата ни изцяло,
луната усмехваше се мълчаливо,
бяхме с теб едно красиво цяло.
Бе мой във тъмнината,
ала що ти стана призори?
Какви ли мисли имаше в главата?
Стана светло и отиде си..
Искам да ти кажа какво ми е в душата,
но гласът ми се загуби в тишината,
търсят те очите сред мъглата,
ала няма те..и ето я и нея-самотата.
Последно казвам ти любими,
знай,че в мен е любовта,
ако можеш моля те прости ми
една безсмислена лъжа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...