***
830
0
5
Ти ме питаш защо съм студена
сърце от камък ли имам аз?
Знаеш,че не мога да бъда променена-
дори да изпадна в транс.
Е,май от този разговор се стресна?
Извадих ли на показ сложните неща?
Или за теб тази тема е неудобна,
щом се отнася за нас,нима греша?
Понякога казваш,че съм странна
и не са ти ясни мойте мечти.
Горкичкият!Едно ще ти напомня:
трудно е да разбереш всички жени.
Споменаваш ми за неопитността,
друг път говориш за моята тъга.
Какво нима се разкайваш така?
И ще ме оставиш сама?
Постоянно си мениш настроенията...
а уж бените били прочути с това.
Май времената се променят и...
сега мъжът стана жена.
Защо ме гледаш ужасено?
Сякаш не си свикнал с мойте шеги.
О,не забравяй!Не е честно!
Аз всеки ден търпя твойте мъжки игри.
Не могат ли ролите да се сменят?!?
Сега аз да бъда силния пол?
Добре!Разбрах!Думите "болят"
Спирам да посипвам раната със сол.
Виждам по лицето ти гримаса бърза,
но скъпи защо си намусен?
Още малко ще пуснеш някоя сълза.
Харесвам те,като си ядосан...
тогава си разярен като бик.
Толкова си сладък,от ярост когато
получиш оня така смешен тик!
Ти си тръгваш!Не,чакай,това бе шега!
Спирам с глупостите.Вече разбрах.
Нека устните говорят вместо нас!Ела...
целуни ме,усети истината от тях!!!
сърце от камък ли имам аз?
Знаеш,че не мога да бъда променена-
дори да изпадна в транс.
Е,май от този разговор се стресна?
Извадих ли на показ сложните неща?
Или за теб тази тема е неудобна,
щом се отнася за нас,нима греша?
Понякога казваш,че съм странна
и не са ти ясни мойте мечти.
Горкичкият!Едно ще ти напомня:
трудно е да разбереш всички жени.
Споменаваш ми за неопитността,
друг път говориш за моята тъга.
Какво нима се разкайваш така?
И ще ме оставиш сама?
Постоянно си мениш настроенията...
а уж бените били прочути с това.
Май времената се променят и...
сега мъжът стана жена.
Защо ме гледаш ужасено?
Сякаш не си свикнал с мойте шеги.
О,не забравяй!Не е честно!
Аз всеки ден търпя твойте мъжки игри.
Не могат ли ролите да се сменят?!?
Сега аз да бъда силния пол?
Добре!Разбрах!Думите "болят"
Спирам да посипвам раната със сол.
Виждам по лицето ти гримаса бърза,
но скъпи защо си намусен?
Още малко ще пуснеш някоя сълза.
Харесвам те,като си ядосан...
тогава си разярен като бик.
Толкова си сладък,от ярост когато
получиш оня така смешен тик!
Ти си тръгваш!Не,чакай,това бе шега!
Спирам с глупостите.Вече разбрах.
Нека устните говорят вместо нас!Ела...
целуни ме,усети истината от тях!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ванина Todos los derechos reservados
