26 dic 2005, 20:24

* * *

  Poesía
847 0 1

        
Ти знаеш ли такава обич,
която да не свети
в очите на любящ човек.
Ти знаеш ли такава болка,
която във сърцето не боли.
Ти виждал ли си слънце
да не топли
през летните спокойни дни.
Пороя страшен на сълзите,
на нечие забравено лице -
ти виждал ли си -
честно ми кажи.
Тя - обичта  - не винаги е радост,
не винаги е само топлина.
Повярвай ми -
от нея в мен  кърви безумна рана,
кърви - очаква и мълчи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...