16 ene 2006, 11:41

* * *

  Poesía
939 0 4

" " "

А зад пределите на смътните усещания,
на спомени, останали в сумрак,
поставила е паметта ни граници
и те са съдникът у нас!
Там резки, стръмни склонове
превръщат болката във страх,
зашеметяващи цветя примамливо
усмивката ни връщат пак!

И ни се иска - ей така понякога,
да бягаме от собственото "Аз".
Да скрием сълзите и ласките
в успокояващия полуздрач!
Да им придаваме по собствено желание
изменчиви, лъжливи светлини!

Но зад пределите на смътни спомени
все тази граница лежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...