Jan 16, 2006, 11:41 AM

* * * 

  Poetry
676 0 4

" " "

А зад пределите на смътните усещания,
на спомени, останали в сумрак,
поставила е паметта ни граници
и те са съдникът у нас!
Там резки, стръмни склонове
превръщат болката във страх,
зашеметяващи цветя примамливо
усмивката ни връщат пак!

И ни се иска - ей така понякога,
да бягаме от собственото "Аз".
Да скрием сълзите и ласките
в успокояващия полуздрач!
Да им придаваме по собствено желание
изменчиви, лъжливи светлини!

Но зад пределите на смътни спомени
все тази граница лежи!

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??