* * *
" " "
А зад пределите на смътните усещания,
на спомени, останали в сумрак,
поставила е паметта ни граници
и те са съдникът у нас!
Там резки, стръмни склонове
превръщат болката във страх,
зашеметяващи цветя примамливо
усмивката ни връщат пак!
И ни се иска - ей така понякога,
да бягаме от собственото "Аз".
Да скрием сълзите и ласките
в успокояващия полуздрач!
Да им придаваме по собствено желание
изменчиви, лъжливи светлини!
Но зад пределите на смътни спомени
все тази граница лежи!
© Елена Бързева All rights reserved.
от мен 6 
