23 ene 2006, 20:38

* * *

  Poesía
962 0 2
Колко странна е тя - Смъртта ?
Как всичко свършва просто ей така.
И без да искаш, без дори да си разбрал
завършваш ти играта, дори не заиграл.

А колко чудно нещо е животът,
как чувстваш, виждаш много от света.
Откриваш ти и дъното на самотата,
и най възвишена над всичко-любовта !!!

И щом за тебе вече празен е светът,
пред погледа ти всичко избледнява.
Тогава идва знай, приятелю, смъртта,
но винаги душата оцелява !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...