23 ene 2006, 20:38

* * *

  Poesía
965 0 2
Колко странна е тя - Смъртта ?
Как всичко свършва просто ей така.
И без да искаш, без дори да си разбрал
завършваш ти играта, дори не заиграл.

А колко чудно нещо е животът,
как чувстваш, виждаш много от света.
Откриваш ти и дъното на самотата,
и най възвишена над всичко-любовта !!!

И щом за тебе вече празен е светът,
пред погледа ти всичко избледнява.
Тогава идва знай, приятелю, смъртта,
но винаги душата оцелява !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...