Jan 23, 2006, 8:38 PM

* * *

  Poetry
960 0 2
Колко странна е тя - Смъртта ?
Как всичко свършва просто ей така.
И без да искаш, без дори да си разбрал
завършваш ти играта, дори не заиграл.

А колко чудно нещо е животът,
как чувстваш, виждаш много от света.
Откриваш ти и дъното на самотата,
и най възвишена над всичко-любовта !!!

И щом за тебе вече празен е светът,
пред погледа ти всичко избледнява.
Тогава идва знай, приятелю, смъртта,
но винаги душата оцелява !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...