21 ene 2006, 16:05

* * *

  Poesía
1K 0 1
Попитай ме какво се крие в сърцето ми,
защо прикривам своята тъга,
защо тъй тъжно е лицето ми,
къде е всъщност любовта....

Попитай ме какво си всъщност ти,
и къде е твойто място в моето сърце,
каква е тази болка в очите ми,
дълбока като синьото море...

Попитай ме сега ще отговарям,
кажи какво си мислиш ти,
че тръгнала съм страницата да затварям,
и накрая теб ще те боли....

Попитай ме, ти може да грешиш,
не се страхувай, просто сподели,
далеч от мен стоиш,
ела към мен и ми кажи...

Попитай ме дали страха,
обзел е мойте дни и нощти,
от разрухата на любовта,
от която искам много още...

Попитай ме, каквото ти е на душата,
обичам те не се страхувай ти,
на мойте мисли в главата,
ти единствения смисъл си....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....