Мъжко хоро
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци –
висят над вратата на кръчмата бедна.
Мъжете си бършат с ръкави мустаците
след тежките глътки от менчето медно.
Съдбата им – плява, баластра и трици.
Змия пепелянка ли нейде се гуши!...
Но писне ли гайдата с глас на вдовица,
на пода ще паднат и скръб, и кожуси.
Забравили вече на лятото зноя,
небръснати девет недели и груби –
те здраво се хващат за тънките пояси
с ръце като клони на стари горуни.
Земята под тежките стъпки изпъшква.
Гърми по тавана пъдаринът Кото.
Хорото е бавно, псувнята е мъжка:
"Ех, твоята мамица мръсна, животе!"...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
