* * *
Толкова много те чаках,
че вече не искам, не мога да плача.
Душата си отдавна изплаках.
Болката в гърлото стяга,
бавно ме приземява,
изгаря, без да убива,
единствено усещане,
да чакам...
аз съм и мъртва и жива.
Да, чакам –
в открадната от мене минута –
сълза от детска радост,
шепа нежност,
щипка забравена волност,
мога ли още, колкото трябва
да вярвам,
да чакам,
за да те имам отново любов?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
