* * *
Толкова много те чаках,
че вече не искам, не мога да плача.
Душата си отдавна изплаках.
Болката в гърлото стяга,
бавно ме приземява,
изгаря, без да убива,
единствено усещане,
да чакам...
аз съм и мъртва и жива.
Да, чакам –
в открадната от мене минута –
сълза от детска радост,
шепа нежност,
щипка забравена волност,
мога ли още, колкото трябва
да вярвам,
да чакам,
за да те имам отново любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
