dani (Даниела)
23 518
3.06.2006 г., 7:39 ч.  

* * * 

  Поезия
671 0 6

 Толкова много те чаках,
 че вече не искам, не мога да плача.
 Душата си отдавна изплаках.
 Болката в гърлото стяга,
 бавно ме приземява,
 изгаря, без да убива,
 единствено усещане,
 да чакам...
 аз съм и мъртва и жива.

 Да, чакам –
 в открадната от мене минута –
 сълза от детска радост,
 шепа нежност,
 щипка  забравена волност,
 мога ли още, колкото трябва 
 да вярвам,
 да чакам,
 за да те имам отново любов?

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??