„Мечтание” от Шуман нежно се разлива,

         а ти – седнала до мен кротка и смирена...

         Присъствието твое, или музиката ме опива,

         че душата ми е очарована и тъй въодушевена?

         И с вълшебния екстаз, дошъл сякаш от небето,

         докосваме се и изгаряме на кладата”Любов”.

         Дори да ме изпепелиш, дори от небитието,

         ще искам тези сладки мъки, за тях ще съм готов.

         Но аз съм на земята, ти си тук до мен –красива,

         очарованието на Шуман с магия ни обгръща...

         И всяка наша целувка и прегръдка щастлива,

         вечността в застинал миг може да превръща...