15.10.2005 г., 19:52

***

1.2K 0 1

 

         „Мечтание” от Шуман нежно се разлива,

         а ти – седнала до мен кротка и смирена...

         Присъствието твое, или музиката ме опива,

         че душата ми е очарована и тъй въодушевена?

        

         И с вълшебния екстаз, дошъл сякаш от небето,

         докосваме се и изгаряме на кладата”Любов”.

         Дори да ме изпепелиш, дори от небитието,

         ще искам тези сладки мъки, за тях ще съм готов.

 

         Но аз съм на земята, ти си тук до мен –красива,

         очарованието на Шуман с магия ни обгръща...

         И всяка наша целувка и прегръдка щастлива,

         вечността в застинал миг може да превръща...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...