12 feb 2006, 13:52

* * *

  Poesía
870 0 2
Потрепвам аз от твоето дихание,
потрепвам и от твоите ръце,
разучавайки ме с ласкаво старание,
потапяйки ме в тайни светове.

Прегръщана от сила непозната,
притисната към твоето сърце,
стоя и взирам се в тъмнината
и виждам само твоето лице.

Оглеждайки се в твоите очи
усещам топлина,
а може би това са две стрели
пронизали и твоята и моята душа.

Любов- неизлечима болест
носеща и радост и тъга.
Любов това е скитник безпризорен
вселяващ се в хорските сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жени Банева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...