12.02.2006 г., 13:52

* * *

871 0 2
Потрепвам аз от твоето дихание,
потрепвам и от твоите ръце,
разучавайки ме с ласкаво старание,
потапяйки ме в тайни светове.

Прегръщана от сила непозната,
притисната към твоето сърце,
стоя и взирам се в тъмнината
и виждам само твоето лице.

Оглеждайки се в твоите очи
усещам топлина,
а може би това са две стрели
пронизали и твоята и моята душа.

Любов- неизлечима болест
носеща и радост и тъга.
Любов това е скитник безпризорен
вселяващ се в хорските сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Банева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...