12 февр. 2006 г., 13:52

* * *

874 0 2
Потрепвам аз от твоето дихание,
потрепвам и от твоите ръце,
разучавайки ме с ласкаво старание,
потапяйки ме в тайни светове.

Прегръщана от сила непозната,
притисната към твоето сърце,
стоя и взирам се в тъмнината
и виждам само твоето лице.

Оглеждайки се в твоите очи
усещам топлина,
а може би това са две стрели
пронизали и твоята и моята душа.

Любов- неизлечима болест
носеща и радост и тъга.
Любов това е скитник безпризорен
вселяващ се в хорските сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Банева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...