12 февр. 2006 г., 13:52

* * *

872 0 2
Потрепвам аз от твоето дихание,
потрепвам и от твоите ръце,
разучавайки ме с ласкаво старание,
потапяйки ме в тайни светове.

Прегръщана от сила непозната,
притисната към твоето сърце,
стоя и взирам се в тъмнината
и виждам само твоето лице.

Оглеждайки се в твоите очи
усещам топлина,
а може би това са две стрели
пронизали и твоята и моята душа.

Любов- неизлечима болест
носеща и радост и тъга.
Любов това е скитник безпризорен
вселяващ се в хорските сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Банева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...