* * *

22 mar 2006, 20:55

Poesía

584 0 4

Отнесе вихър пепелта от рози,
сълзи от огън раждат самота,
сърцето мъката отрови,
облаците тръпнат във тъма.
Балада пее водопадът,
сатен се дипли на вълни
и замъкът ми от мечти запада,
изпиващ сребърни лъчи.
Луната тъжно се оглежда,
брои изгаснали звезди,
безследно вятърът изчезва,
лутайки се в нечии коси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas