28 mar 2006, 20:03

***

  Poesía
821 0 4

Щом облакът е сит
със път и влага,
очаква само
своя гръм епичен...
Хартия и графит -
това ми трябва,
за да се чувствам
дръзка и различна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олга Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези няколко реда бяха опит да протегна ръка към Вас - пишещите! Отзивите Ви ме разпиляха като глухарче по вятъра.... Благодаря Ви! Сега съм по - жива....
  • Пожелавам ти успех!
  • Браво!Много ми харесва стилът ти./6/ Поздравче
  • Благодаря Ви за отзивите! Щастлива съм, че съм сред Вас, изгубените в търсене на невъзможното!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...