***
Щом облакът е сит
със път и влага,
очаква само
своя гръм епичен...
Хартия и графит -
това ми трябва,
за да се чувствам
дръзка и различна.
© Олга Андреева All rights reserved.
Mar 28, 2006, 8:03 PM
Comments
Comments
-
Тези няколко реда бяха опит да протегна ръка към Вас - пишещите! Отзивите Ви ме разпиляха като глухарче по вятъра.... Благодаря Ви! Сега съм по - жива.... -
-
-
Благодаря Ви за отзивите! Щастлива съм, че съм сред Вас, изгубените в търсене на невъзможното!
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
