3 may 2007, 2:34

* * *

  Poesía
1K 1 1
* * *

Неканен, но очакван гост е Този вятър...
Като незрящ мъдрец той помни и повтаря всичко.
Дори, което е забравил си измисля.
Но пак е хубаво...
И пак далеч...
И както казваш, ти, Поете,
пред когото
небето разтваря
вратата си стара,
превръщаме свободата в закон,
който пак ще трябва да нарушаваме...
Но не сме глупци.
И не подаваме без въпроси и другата буза.
И докато мислим "може ли" и "трябва ли",
този, който е пожелал бузата, вероятно се е уморил...
И си е тръгнал...
Но нали не сме глупци и мислим.
А е възможно да е пазил целувка за тази буза...

(От толкова мислене не сме забелязали,
че вратата, на която потропва Този вятър
се е облицовала в паяжини...
Дано
този вятър
намери пролука!
Дано успее да ни повтори някоя измислена истина...
Защото бузите вече кървят...
От несбъднати целувки...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...