* * *
Неканен, но очакван гост е Този вятър...
Като незрящ мъдрец той помни и повтаря всичко.
Дори, което е забравил си измисля.
Но пак е хубаво...
И пак далеч...
И както казваш, ти, Поете,
пред когото
небето разтваря
вратата си стара,
превръщаме свободата в закон,
който пак ще трябва да нарушаваме...
Но не сме глупци.
И не подаваме без въпроси и другата буза.
И докато мислим "може ли" и "трябва ли",
този, който е пожелал бузата, вероятно се е уморил...
И си е тръгнал...
Но нали не сме глупци и мислим.
А е възможно да е пазил целувка за тази буза...
(От толкова мислене не сме забелязали,
че вратата, на която потропва Този вятър
се е облицовала в паяжини...
Дано
този вятър
намери пролука!
Дано успее да ни повтори някоя измислена истина...
Защото бузите вече кървят...
От несбъднати целувки...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Маринска Всички права запазени