* * *

Неканен, но очакван гост е Този вятър...
Като незрящ мъдрец той помни и повтаря всичко.
Дори, което е забравил си измисля.
Но пак е хубаво...
И пак далеч...
И както казваш, ти, Поете,
пред когото
небето разтваря
вратата си стара,
превръщаме свободата в закон,
който пак ще трябва да нарушаваме...
Но не сме глупци.
И не подаваме без въпроси и другата буза.
И докато мислим "може ли" и "трябва ли",
този, който е пожелал бузата, вероятно се е уморил...
И си е тръгнал...
Но нали не сме глупци и мислим.
А е възможно да е пазил целувка за тази буза...

(От толкова мислене не сме забелязали,
че вратата, на която потропва Този вятър
се е облицовала в паяжини...
Дано
този вятър
намери пролука!
Дано успее да ни повтори някоя измислена истина...
Защото бузите вече кървят...
От несбъднати целувки...)