24 abr 2006, 14:53

* * *

  Poesía
1.2K 0 8

Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.

Да се разделя не мога
с този, който ми дарява
и любов, и нежност, и тревога,
който нощем в леглото ме сгрява.

Обзела ме е скука -
не зная накъде да поема.
Като детски балон се спука
старата ми акуратна схема.

Все по-трудно стана
да творя, да съм щастлива,
гори ме някаква ужасна рана,
самотата ми шепти и ме приспива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Охи! Моля ви!!! Не е нормално да се хващаме за гушите... Оки, точно това стихо ми е слабо... г-н Иванов можеше и така да го каже... Сарказмът беше АБСОЛЮТНО излишен... не съм обидена, просто си мисля, че когато на пишещ човек му се каже думата "такт" би следвало да се сеща и за различни неща от "двигатели" например! Всъщност, аз харесвам някои от нещата Ви, г-н Иванов, но някои са слаби - НОРМАЛНО. С мен е същото. Разликата между нас е около 23 години стаж. Хубаво е да критикувате, но така че да ПОМАГАТЕ... Недостойно и непривично ли ви се струва това???
  • Христо, разочароваш ме! Вече ти казах, че да си анонимен е толкова удобно - направиш нещо, после доволен от себе си се прибираш в къщи, потриваш доволно ръце и се възхищаваш сам на себе си! Е ако си с интелектуална недостатъчност - хората разбират, рано или късно, какво представляваш. Довери ми се, бе човек! По-рано на някои от тях им викаха доносници, но те работеха в друга област и просто си вадеха хляба. Тук в сайта нещата стоят по друг начин. Но анонимният си е анонимен. Дано някои от тях започнат да се срамуват от себе си и тогава се надявам, че след време ще слязат и от клона, при нас, обикновените хора.
  • Никъде не споменавам имена, но както са казали по-мъдри от мене:
    Гузен, не гонен бяга.
  • Ани, извинявам се че използвам мястото да напиша нещо. За мене "анонимниците" са комплексари, злобари, не уважаващи първо себе си и след това останалите. Тях ги е яд до обяд на самите себе си, след обяд на останалия свят. Те не заслужават дори и нашето презрение. Жалки са. Още един път извинявай, че писах тук. Успех в живота и писането!!!
  • Хей, благодаря, че ме подкрепяте. Що се отнася до анонимниците... Винаги съм отворена за критика, но истинна и истинска. Тази нещо не я разбирам. Нейсе, живи да сме всички. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...