24.04.2006 г., 14:53

* * *

1.2K 0 8

Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.

Да се разделя не мога
с този, който ми дарява
и любов, и нежност, и тревога,
който нощем в леглото ме сгрява.

Обзела ме е скука -
не зная накъде да поема.
Като детски балон се спука
старата ми акуратна схема.

Все по-трудно стана
да творя, да съм щастлива,
гори ме някаква ужасна рана,
самотата ми шепти и ме приспива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Охи! Моля ви!!! Не е нормално да се хващаме за гушите... Оки, точно това стихо ми е слабо... г-н Иванов можеше и така да го каже... Сарказмът беше АБСОЛЮТНО излишен... не съм обидена, просто си мисля, че когато на пишещ човек му се каже думата "такт" би следвало да се сеща и за различни неща от "двигатели" например! Всъщност, аз харесвам някои от нещата Ви, г-н Иванов, но някои са слаби - НОРМАЛНО. С мен е същото. Разликата между нас е около 23 години стаж. Хубаво е да критикувате, но така че да ПОМАГАТЕ... Недостойно и непривично ли ви се струва това???
  • Христо, разочароваш ме! Вече ти казах, че да си анонимен е толкова удобно - направиш нещо, после доволен от себе си се прибираш в къщи, потриваш доволно ръце и се възхищаваш сам на себе си! Е ако си с интелектуална недостатъчност - хората разбират, рано или късно, какво представляваш. Довери ми се, бе човек! По-рано на някои от тях им викаха доносници, но те работеха в друга област и просто си вадеха хляба. Тук в сайта нещата стоят по друг начин. Но анонимният си е анонимен. Дано някои от тях започнат да се срамуват от себе си и тогава се надявам, че след време ще слязат и от клона, при нас, обикновените хора.
  • Никъде не споменавам имена, но както са казали по-мъдри от мене:
    Гузен, не гонен бяга.
  • Ани, извинявам се че използвам мястото да напиша нещо. За мене "анонимниците" са комплексари, злобари, не уважаващи първо себе си и след това останалите. Тях ги е яд до обяд на самите себе си, след обяд на останалия свят. Те не заслужават дори и нашето презрение. Жалки са. Още един път извинявай, че писах тук. Успех в живота и писането!!!
  • Хей, благодаря, че ме подкрепяте. Що се отнася до анонимниците... Винаги съм отворена за критика, но истинна и истинска. Тази нещо не я разбирам. Нейсе, живи да сме всички. Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...