27 sept 2006, 13:28

* * *

  Poesía
735 0 2


Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Разкъсва паяжинни мрежи,
вълшебни приказки реди.

Попръсква тук и там от нежност,
примесена със капчици роса.
Навред вали тъй безметежно -
отлитат птичите ята.

На есен златна на крилата,
понесен във вихрен летеж,
отлита спомена за лятото,
омесен с жарък копнеж.

Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Събужда хиляди надежди,
изсипва есенни мечти.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...