27 sept 2006, 13:28

* * * 

  Poesía
562 0 2


Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Разкъсва паяжинни мрежи,
вълшебни приказки реди.

Попръсква тук и там от нежност,
примесена със капчици роса.
Навред вали тъй безметежно -
отлитат птичите ята.

На есен златна на крилата,
понесен във вихрен летеж,
отлита спомена за лятото,
омесен с жарък копнеж.

Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Събужда хиляди надежди,
изсипва есенни мечти.



© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??