Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
Sep 27, 2006, 1:28 PM

* * *

  Poetry
727 0 2


Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Разкъсва паяжинни мрежи,
вълшебни приказки реди.

Попръсква тук и там от нежност,
примесена със капчици роса.
Навред вали тъй безметежно -
отлитат птичите ята.

На есен златна на крилата,
понесен във вихрен летеж,
отлита спомена за лятото,
омесен с жарък копнеж.

Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Събужда хиляди надежди,
изсипва есенни мечти.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0