* * *
Дъще мила, от пролет и лято
изтъкана цяла си сякаш.
Щастлива съм, безкрай, когато
ръцете си към мен протягаш.
И ето, немирна и палава,
идваш в мен да се сгушиш,
говориш ми нежно и ласкаво,
и вечер приказките ми слушаш.
Кристална и крехка нежност
още свети в погледа ти плах.
Там оглеждат се океани безбрежни,
много често засиява от смях.
29.04.2000 год.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
