Дъще мила, от пролет и лято
изтъкана цяла си сякаш.
Щастлива съм, безкрай, когато
ръцете си към мен протягаш.
И ето, немирна и палава,
идваш в мен да се сгушиш,
говориш ми нежно и ласкаво,
и вечер приказките ми слушаш.
Кристална и крехка нежност
още свети в погледа ти плах.
Там оглеждат се океани безбрежни,
много често засиява от смях.
29.04.2000 год.
© Мери Попинз All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
