18 апр. 2007 г., 23:30
Дъще мила, от пролет и лято
изтъкана цяла си сякаш.
Щастлива съм, безкрай, когато
ръцете си към мен протягаш.
И ето, немирна и палава,
идваш в мен да се сгушиш,
говориш ми нежно и ласкаво,
и вечер приказките ми слушаш.
Кристална и крехка нежност
още свети в погледа ти плах.
Там оглеждат се океани безбрежни,
много често засиява от смях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация