* * *
Когато сълзите безспир се леят
и всички други тревоги в очите ми бледнеят,
през погледа на тъгата света ми бе представен,
усещането за радост мит бе забравен...
Като гръм от ясно небе ми се яви провидение,
мигом в главата ми се настани мисъл на прозрение.
В този сън бленуван за лъч на светлина
открих теб! Най-светлата мечта.
И в миг непознати емоции ме осениха,
на момента сълзите ми в река се вляха
която с устрем своя път пое,
пътят, водещ към твоето сърце.
Тъй жадуван дар за моите ръце...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илияна Георгиева Todos los derechos reservados
