28 мар. 2007 г., 10:04

* * * 

  Поэзия
652 0 2

          Когато сълзите безспир се леят
          и всички други тревоги в очите ми бледнеят,
          през погледа на тъгата света ми бе представен,
          усещането за радост мит бе забравен...
          Като гръм от ясно небе ми се яви провидение,
          мигом в главата ми се настани мисъл на прозрение.
          В този сън бленуван за лъч на светлина
          открих теб! Най-светлата мечта.
          И в миг непознати емоции ме осениха,
          на момента сълзите ми в река се вляха
          която с устрем своя път пое,
          пътят, водещ към твоето сърце.
          Тъй жадуван дар за моите ръце...

© Илияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • а сега по добре ли е?
  • "на момента сълзите ми в река се сглобиха"
    в търсене на рима се е получило нещо, което смислово не звучи. стихът не е само рима, Илияна. прегледай го.
Предложения
: ??:??