* * *
Когато сълзите безспир се леят
и всички други тревоги в очите ми бледнеят,
през погледа на тъгата света ми бе представен,
усещането за радост мит бе забравен...
Като гръм от ясно небе ми се яви провидение,
мигом в главата ми се настани мисъл на прозрение.
В този сън бленуван за лъч на светлина
открих теб! Най-светлата мечта.
И в миг непознати емоции ме осениха,
на момента сълзите ми в река се вляха
която с устрем своя път пое,
пътят, водещ към твоето сърце.
Тъй жадуван дар за моите ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Георгиева Всички права запазени
