7 sept 2004, 17:57

* * *

  Poesía
1.7K 0 0
“Но този разговор убива истини.
И аз се чудя ти дали усети.”
Бояна Петкова

Да изпушим и тази цигара.
Да я оставим в пепелника –
оправдание, че никой не извика
след като седна
на два,три метра разстояние.
Да вперим поглед във вазата.
Между нас...и естествено празна.
Че кога подари ми цветя?Омразна,
ежедневна тишина.
Да си разкажем за Нея.
Как са децата ти?Мита за Медея?
Това ли те плаши?
Затова ли обличаш сакото сега?
Лъжи,лъжи,лъжи!Мълчи!
А дори не отвори уста.
Да те познавам така...
личи, че съм втора жена.
И след затрашната ти врата...
Тази вечер усещам истини сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...